Когато всичко свърши,започва ново Начало,
но свършекът е като недоизказана мисъл,
като прекъснат смях,и като разкъсан плач,
защото животът е поредица от измислици.
И защото нищо не може да бъде забравено,
а и никой не иска да се тормози със спомени,
ние се превръщаме в някакви складове,
за натрупани мисли и чувства,които ни тровят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар