Лирически дневник

26.1.19

По повод 140 годишнината от кончината на Христо Ботев

Когато смело протестираш

в желанието да си свободен

и за другите си готов да умираш,

Знай ти си частица от Ботев...

Изпод листата на дърветата,

посред тревата – куп лъчи

лудува още мойто детство.

На Космоса писмото с почерк непознат

ти дълго сричаш в нощите си живи,

но азбуката неизвестна затруднява

разчитането и очите ти заспиват...

Земни пътища – птичи полети

пролетно нежни цветя.

Като дъга са опънати щорите –

слънчеви струи в дъжда.