Може би си много
уморена,
топла е ръката ти –
очите тихи
и усмивката една
такава притаена,
полегни на мойте
длани – почини си...
Привечер. Отблясъци
играят.
залезът с последните
лъчи те гали.
Почини си ти на мойте
длани
и умората ти нека тук
остане.
Топла е усмивката ти
притаена.
Почини си. Може би си
много уморена.
1975
Няма коментари:
Публикуване на коментар