Застлаха я с чакъл, с бетон я обуздаха,
изправиха я сръчно и
завоите и регулираха,
заглади и последния човешки отпечатък
на валяка бездушната лавина.
Сега трещят по нея гумите свирепи
и гърчи се земята някъде отдолу,
но здраво я държи бетонът в свойте шепи
тежи и дрехата като слово...
Но някъде накрай града намери се пролука
и хукна улицата към лозята
по дирите й тръгнаха каруци,
човешки
стъпки я заляха...
Опасна стана в свойто
своеволие,
че риск се криеше под
колелата
и там, където влезеше
в лозята
посипаха я с железа...
1980
Няма коментари:
Публикуване на коментар