посред тревата – куп лъчи
лудува още мойто детство.
И чувам как гласът звучи
и как сред смях в надпревара
се гонят детските ми дни
в очите ми напира влага
детето плаче, а мъжът мълчи...
В клоните плодът узрява,
а в тревата, посред куп лъчи
безгрижно детството ми вдига врява,
а как бих искал да позамълчи...
1973
Няма коментари:
Публикуване на коментар