20.1.19

СПОМЕН ЗА ДЕТСТВОТО

Изпод листата на дърветата,
посред тревата – куп лъчи
лудува още мойто детство.

И чувам как гласът звучи
и как сред смях в надпревара
се гонят детските ми дни
в очите ми напира влага
детето плаче, а мъжът мълчи...

В клоните плодът узрява,
а в тревата, посред куп лъчи
безгрижно детството ми вдига врява,
а как бих искал да позамълчи...

1973


Няма коментари:

Публикуване на коментар