На Космоса писмото с почерк непознат
ти дълго сричаш в нощите си живи,
но азбуката неизвестна затруднява
И те понася на крилата си сънят
и се завръщаш пак в свойто детство,
където стъпките ти в нощта звънят
като копитата на кончето небесно,
което всяка нощ откъсваше звезда
и до главата ти я слагаше гальовно
и ти от благодарност с доброта
по гривата го милваше с обич...
И се събуждаш, слънцето над теб,
като огромна точка те привлича
и ти започваш своя урок и
дълго азбуката непозната сричаш...
1974
Няма коментари:
Публикуване на коментар