Оприличавам те със птица,със сърна,
с цвят нежен,с пролетно ухание,
с мечта непостижима...И събрани,
сравненията в мене,образа ти ваят...
Присъстваш непрекъснато в деня ми
тъй както слънцето в небето старо...
От мислите по Теб,тъй дълга е нощта
и затова цветът на изгрева,така ме радва...
Безразличие
Ароматът на ябълков цвят
е остро непоносим,
а изгревът е непонятен
с розовите си лъчи,
Небето е скучно и сиво,
а вятърът неприятно зъл,
денят е така мъглив,
че ме прави безмълвен...
Чужди и хладни са мислите,
а в очите ми не гори
пламъкът доскоро наивен.
Не ми липсваш дори...
Няма коментари:
Публикуване на коментар