Тя идва, страх ли те е? Готова е за теб, а ти за нея? Не те пита дали те е страх или дали искаш. Тръгва с теб, отвежда те на далеко, на далеко, никой не може да те види. Може би тя се страхува от теб, но се храни със твоят страх, правиш я по-силна, по-уверена! Вече всичко свърши, тя те хвана и те отвежда... Къде си, с кого си, какво прави тя ,не знаеш! А пука ли ти или просто искаш да се събудиш, ако това е сън? А ако е вярно ще искаш ли да знаеш, какво става, вероятно - не.. Вече спряхте, а ти още си в невидение, а искаш ли да знаеш? Страх ли те е от това,което ще видиш? Не те е страх от това, което е там , а се страхуваш от самия себе си! Ти си слаб и безпомощен пред нея, всеки е, но ти си единственият там , може би, а може би сте стотици, хиляди , никой не знае, само тя! А коя е тя, с какво се занимава , как изглежда знаеш само ти, но не си сигурен в това , което знаеш.
Иска ти се никога да не бе я виждал, но сега не си ли по-щастлив от всякога, а може би си по-тъжен, не знаеш какво е усещането, но изпитваш нещо!? Страхът лека-полека се превръща в омраза, която е породена от измамата й, тя е строга, потайна и в същото време мила, не ти ли се струва странно или не , ти си свикнал?
След , като вече нямаш сили всичко свършва болен си, но вече ти е все тая дали умираш или дали ще оживееш... Важното е ,че само тя може да те спаси, но не си сигурен,че искаш помощта й, защото тя е странна по природа, поддържа се с скръпта ти, а може и да се е променила, мислиш ли?
След няколко минути се молиш на глас, но се чува, все едно - ехо от същите звуци, които издаваш ти... Писна ти, искаш да умреш, но не можеш, става бавно и много мъчително, няма нищо около теб, само молещи се гласове, които не знаеш дали наистина ги чуваш или са плод на въображението ти...
Чува се глас - различен от останалите, по-нежен, по-мил, това е тя, знаеш го, гласът й казва : „ Обичам те!” ! Ти ставаш по-силен, усещаш как силите ти се вазвръщат и ставаш , но когато чуваш милиони гласове да питат „мен ли?”, сърцето ти спира, и кръвтта ти вече постепенно става ледено-студена.
Ти не си на себе си, главата ти е на земята усещаш студ, но чуваш някой леко и плавно да стъпва, това те згрейва, мислиш си, дали това е тя или вече си в ада? Но усещаш ръка, която се плъзга по тялото ти, краката ти са подкосени, не знаеш как да отвърнеш на докосването, а и не можеш... Сигурен си, че си усещал тая ръка и преди, вече знаеш кой стои зад теб, това е тя. Но защо ли е дошла, да те съсипе още повече? Не, тя отваря очите ти, всичко наоколо е тъмно, но има мъжки тела на всякъде около теб, те са безпомощни, опитваш се да им помогнеш, но тя - облечена в дълга, бяла пелерина, маха яростно ръката ти и иска да я последваш...
Ти го правиш, неусетно, по интуиция, но дали това е правилният избор, се чудиш? И все пак, следваш я, внимаваш да не надтъпеш дългото й наметало, то толкова добре подчертава фигурата й, че ти си в плен от гледката...
След дълго време се вижда светлина, макар и малка, ти си отдъхваш и си сигурен, че вече си спасен. Но тя спира, мигом и ти, леко се обръща и те поглежда , ти-потръпваш, не можеш да си обясниш къде, но знаеш с кого си... Само секунди след това, тя пронизва тялото ти с погледа си, става ти топло,потиш се, вие ти се свят, припадаш... При отварянето на очите си, ти си в обятията на една прекрасна дама, която наричаш „любовта на живота ми”... Още си в несвяс, но след първата целувка, ти вече знаеш , че тази мистерия „ТЯ”, иска да бъде с теб и те обича. Но не си сигурен, че всичко това преди минути се е случило, но не те и интересува, защото я обичаш и си готов на всякакъв тип : болка и страдание, за да си с нея...
Тя?
ОтговорИзтриванеТя идва, страх ли те е?
Готова е за теб, а ти за нея?
Не те пита дали те е страх или дали искаш.
Тръгва с теб, отвежда те на далеко,
на далеко, никой не може да те види.
Може би тя се страхува от теб,
но се храни със твоят страх,
правиш я по-силна, по-уверена!
Вече всичко свърши, тя те хвана и те отвежда...
Къде си, с кого си, какво прави тя ,не знаеш!
А пука ли ти
или просто искаш да се събудиш,
ако това е сън?
А ако е вярно
ще искаш ли да знаеш,
какво става, вероятно - не..
Вече спряхте,
а ти още си в невидение, а искаш ли да знаеш?
Страх ли те е от това,което ще видиш?
Не те е страх от това, което е там ,
а се страхуваш от самия себе си!
Ти си слаб и безпомощен пред нея,
всеки е, но ти си единственият там , може би,
а може би сте стотици, хиляди , никой не знае, само тя!
А коя е тя, с какво се занимава , как изглежда
знаеш само ти, но не си сигурен в това , което знаеш.
Иска ти се никога да не бе я виждал,
но сега не си ли по-щастлив от всякога,
а може би си по-тъжен,
не знаеш какво е усещането, но изпитваш нещо!?
Страхът лека-полека се превръща в омраза,
която е породена от измамата й,
тя е строга, потайна и в същото време мила,
не ти ли се струва странно или не , ти си свикнал?
След , като вече нямаш сили
всичко свършва болен си,
но вече ти е все тая дали умираш
или дали ще оживееш...
Важното е ,че само тя може да те спаси,
но не си сигурен,че искаш помощта й,
защото тя е странна по природа,
поддържа се с скръпта ти,
а може и да се е променила, мислиш ли?
След няколко минути се молиш на глас,
но се чува, все едно - ехо
от същите звуци, които издаваш ти...
Писна ти, искаш да умреш,
но не можеш, става бавно и много мъчително,
няма нищо около теб, само молещи се гласове,
които не знаеш дали наистина ги чуваш
или са плод на въображението ти...
Чува се глас - различен от останалите,
по-нежен, по-мил, това е тя,
знаеш го, гласът й казва : „ Обичам те!” !
Ти ставаш по-силен,
усещаш как силите ти се вазвръщат и ставаш ,
но когато чуваш милиони гласове да питат „мен ли?”,
сърцето ти спира, и кръвтта ти вече постепенно става ледено-студена.
Ти не си на себе си,
главата ти е на земята усещаш студ,
но чуваш някой леко и плавно да стъпва,
това те згрейва,
мислиш си, дали това е тя или вече си в ада?
Но усещаш ръка, която се плъзга по тялото ти,
краката ти са подкосени,
не знаеш как да отвърнеш на докосването,
а и не можеш...
Сигурен си, че си усещал тая ръка и преди,
вече знаеш кой стои зад теб, това е тя.
Но защо ли е дошла, да те съсипе още повече?
Не, тя отваря очите ти,
всичко наоколо е тъмно,
но има мъжки тела на всякъде около теб,
те са безпомощни, опитваш се да им помогнеш,
но тя - облечена в дълга, бяла пелерина,
маха яростно ръката ти и иска да я последваш...
Ти го правиш, неусетно, по интуиция,
но дали това е правилният избор, се чудиш?
И все пак, следваш я,
внимаваш да не надтъпеш дългото й наметало,
то толкова добре подчертава фигурата й,
че ти си в плен от гледката...
След дълго време се вижда светлина,
макар и малка, ти си отдъхваш
и си сигурен, че вече си спасен.
Но тя спира, мигом и ти,
леко се обръща и те поглежда ,
ти-потръпваш, не можеш да си обясниш къде, но знаеш с кого си...
Само секунди след това,
тя пронизва тялото ти с погледа си,
става ти топло,потиш се, вие ти се свят, припадаш...
При отварянето на очите си,
ти си в обятията на една прекрасна дама,
която наричаш „любовта на живота ми”...
Още си в несвяс, но след първата целувка,
ти вече знаеш , че тази мистерия „ТЯ”,
иска да бъде с теб и те обича.
Но не си сигурен,
че всичко това преди минути се е случило,
но не те и интересува,
защото я обичаш и си готов на всякакъв тип : болка и страдание,
за да си с нея...
Направо ти спамнах поста...Съжелявам! :)
Не може да бъде...Но все пак Благодаря!!!
ОтговорИзтриване