стихотворения

Вадя парчета небе от кладенеца на надеждата
внимателно ги зашивам с вярата си изострена
след това се намятам с плаща си и в делника
вървя незабелязан, защото се сливам с небето...
23
Жестоко е да си сам
сред навалицата сива...
Годините като керван
безжалостно си отиват.

И ако те няма знай
животът ще е безсмислен.
Ти си начало и край,
ти си ми истината...

И защото си ми само една
най-добрата и най-умна
не ми трябва ясна луна,
ти си ми светлината чудна...
24
Стиска зъби небето, а хоризонтът
горчилката на деня с труд преглъща...
Сбират облаците като хидри злото
и в снежинки весели го превръщат.
25
В ръцете ни двете е целият свят
като река към река се стремим
наивни и глупави и много раними
и всички разумни ни гледат със смях...

Светът е значим, щом ти си тук,
повтаря ни времето, че днес сме ние,
а утре ще бъде вместо нас някой друг
в ръцете ни двете истината се крие...
26
Ти очакваш от мен онези думи,
аз очаквам от теб съвсем друго...

И с очакването си тайно
лъжем себе си неузнаваемо...

И накрая като децата
признаваме си за лъжата...

И любовта си скривана глупаво
още по глупаво вкусваме бързо...
27
Затихва уличният шум, до късно
дъждът подскача в тъмното и мокри,
ала нощта е врачка, непрекъснато
прехвърля бобени зърна на покрива...

Тя може би сега за нас гадае:
дали през сивата стена на есента
ще можем утре да се разпознаем
или ще се разминем във дъжда...
28
Да изпратя писмото си до Теб по вятъра,
но той ще се разсея влюбено нанякъде,
да го пусна като корабче по реката,
но вълните ще го потопят безмилостно,

да го изпратя по крилата на птиците,
но те ще го изгубят при летене,
да гласувам доверие на щурците,
но те самовлюбено ще го забравят,

да ти изпратя писмото си по облаците,
но те се готвят за дъждовна атака,
най-добре е за да получиш писмото ми
да прочетеш внимателно написаното тук...

Защото всички са изключително заети
с изпращането на своите писма...