Като ливада е небето,вечнозелена,
по която облаците стръвно пасат...
И когато мисля понякога за времето,
най добрата метафора за мен е тя...
Как пробляскват като мечти звездите,
сред обилната растителност...
Искам с теб да тръгнем и да скитаме
и да събираме заедно изгреви...
ne si me zabravil...
ОтговорИзтриванеИма неща,които не се забравят.Например зелените изгреви!!!
ОтговорИзтриване