27.11.07

стихотворения

Луд вятър във гората преследва
ленивите сенки на лятото,

превиват се дърветата,стенат

едри сълзи от клоните капят...

А във небето с ек барабанен
есента възвестява свойто пристигане..

13
Тя е хубава, тя е умна, тя е добра,
непорочна, работна и добросърдечна
не съм срещал в деня си такава жена
и да искам, аз зная,че няма да срещна...

Бъди умна, бъди нежна, добра,
бъди непорочна, вярна и честна
бъди истинска, а не измислена жена
за да бъда край теб и аз интересен...
14
Да превъзмогнем вятъра,
събрал злобата на деня
дълго те търсих и няма
да те изгубя просто така..

Ще се боря за теб.Силен
ще ме прави твойта любов,
аз не очаквам твоята милост,
чест ще бъде за теб да си моя...
15
Забравено хвърчило,мечта непостижима,
от детството ми спомен, на птиците приятел
припомняш ми за нещо вълнение тъй силно,
че погледът ми сведен изправяш ти внезапно..
16
Като златна сълза е слънцето в окото на небето,
в есента свойто злато прелива и блести по земята по изгрев
със листата - последните слънчеви зайчета, то свети
и когато сълзата със вик се отрони, снегът ще пристигне...
17
От белези е сбръчкано дървото
и пак цъфти със розов цвят,
спокойно се надсмива то над злото
но бръчките над цветовете бдят...
18

Ти си моята цел и моят смисъл
аз съм твоята добра слука
Така явно животът ни ориса
ти да си шоуто,а аз скуката...
19
Небето сиво е око на Бога,
Земята -незначителна прашинка,
която дразни с яростта на роба
Божествения гняв.Но докога ли...
20
Твоят глас гали душата ми
както вятърът милва цветята,
слушам твоите думи.Вярвам
в твоя глас.С трепет го чакам...

Моят глас милва душата ти
както вятърът гали небето,
слушаш гласа ми.Чакаш го...
Като две птици са гласовете ни...
21
Събирам думи и ги подреждам в строй,
изпращам ги към теб с отговорна задача,
посрещни ги любов, нахрани ги с добро,
те ще ти разкажат всичко във здрача...

Няма коментари:

Публикуване на коментар