стихотворения

30
А може би това е любов:
да те мисля, а ти да ме чувстваш,
разделени,но вплели в едно
съдържание+форма като в изкуството...

А може би това е любов:
като песен втъкала музика+ стих
и живот събрал за добро
твойте чувства и мойте мечти...
31
Като мисъл си, неуловима
като слънчево зайче си...
Разбирам че за да те има,
трябва огледало и светлина...
32
Жената е мечта с горчив привкус,
животът ни без нея е нещастно пуст...
Носи поне една жена в сърцето си глупако,
за да осмисли тя живота ти безвкусен...

33
Като изгрева си-
многообещаваща,

но променлива
през деня

и загадъчна
по свечеряване...

но си истинска
през нощта...
34
Като билярдни топки
са дните ни земни
някой с нас
си играе...

И ние Го знаем...
Кой е...
Но сме безсилни
и в това е слабостта ни
човешка...


Правим грешка
след грешка...
35
Дали е знаеЛ като ни създава,
че някой от калта ще "прави кал"

а други от калта излезли, ще го славят
и трети от калта ще правят капитал...

36
След толкова самодоволства груби и величия,
измъчен като стрък зелен сред суша зла,

достатъчно ще ми е да слушам само вятъра лиричен
и той да ми е шум голям, в домашната ми тишина...

О,Боже, кой създаде тази лакомия всепоглъщаща,
която ми открадна скромността на делника чаровен...
37
Като топка за голф е Земята...
Откъде ли ще дойде ударът,
който някъде ще ни изпрати,
но къде,знае само Майсторът...

А в промеждутъка от секунди
да се обичаме до полуда
колко си хубава и истинска
в мига преди да се изгубим...
38
Като шепот любовен
като нежна прегръдка
по листа и сред клони
летен дъжд се промъква
39
Небето е камбана,
а слънцето звънар...
Дърветата монаси
принасят Богу дар...