1
Мъглива утрин. Нисък хоризонт,
чуй вятърът как стене край комина.
А теб те няма и върху стъклото
студът изписа: Тя замина...
2
Тя свети в мислите ми нощем,
деня ми мрачен Тя огрява.
Без нея не започвам нищо…
Като дъга е. И като жарава ...
3
В книгата безкрайна на живота
свой ред записваме и ние:
Любов и нежност в твоята квота,
а в моята вписвам твойто име...
4
Подарявам ти ябълков цвят,
с аромат на мечта непорочна.
Подаряваш ми себе си: свят,
в който влизам съвсем неподготвен...
5
Невероятното е че ни има,
в този свят така мъчителен.
Ще бъда аз за теб любимият
А ти за мен, цветът на мечтите ми...
6
Когато ти пристигаш,
стъпките ти пеят,
когато си отиваш,
стъпките ти плачат...
И аз се уча да разчитам
на стъпките езика...
7
Любов е името на моста между нас-
реката е животът ни съвместен...
А истините изкушават като брегове
когато трябва да ги търсим със сърцето си...
8
Дори когато се гневна
си много хубава...
Като пролетна буря...
След която, цветята ухаят
най-силно...
9
Като камбана слънцето звъни,
в пустинята на моя ден наднича...
А в мислите ми образът ти чист
е като олтар ,пред който се вричам...
10
Сричам твоето име в книгата на небето.
Прочитам го и сред клоните на дърветата.
Усещам го в полета на птичите криле
и в песните им от пролетна омая обзети...
Няма коментари:
Публикуване на коментар