стихотворения

Ти си усмихнатото утро,
което ме гали с лъчите си,
аз съм нежният вятър,
който пилее косите ти...

Ние сме двама магъосници
и през злобните облаци сиви,
в очите си носим доброто
и за това ни гледат завистливо...
5
Като мидена черупка времето
съхне на брега на Вечността,
закъснели пътници сме с тебе
в пясъка оставейки следа...

И ще ни изтрият в миг вълните буйни
щом след малко се отдалечим
Има ни на този свят за две секунди
във които трябва да се овековечим...

6
В мечтите си те сътворявах,
в несръчните си стихове
създавах твоя образ Сънувах те...
Усещах те в различните момичета.,

които срещах Къде ли не...
Дали съм те открил?...Възможно е...
Но щом сърцето ми подскача,
когато ти присъстваш Невидимо..
.
е знак категоричен Има те...
Открий ми се... За да се
Осмислим. Тъй както
жаждата осмисля Извора...

7
В огледалото на своята самокритичност
се присмиваш на своите недостатъци
не го прави приятелю пред безличните
те не разбират от иносказателност...
8
Заблуда е когато ти харесва страшно нещо
и от разстояние го наблюдаваш да си мислиш,
че ти си този, който тъй добре и вещо
го прави и дори добиваш самочувствие излишно...


Познато е от приказки и от филмовите сценки
Животът ни безличен е повторение ужасно
на вече случилото се чрез фарс или трагедия
въпросът е къде сме ний,наблюдатели участници?!.

Ще си изтлеем жалки във първичната материя
от болки гневни, от алчност хищна недоволни
додето предизвикаме докрай Природното търпение:
и в края на пиесата ще дойде Майсторът да ни изгони...
9
Денят отваря бавно златната врата
и слънцето подобно крал
тържествено със жезъл във ръка
в небето тръгва с крачка важна...

За Теб отварям своята душа
и ти като принцеса бавно влизаш
сред тайните,които ме рушат
когато Теб те няма и те мисля...
10
Ний двама с Теб сме отживелица,
защото Любовта е твърде свята
и я насилват всеки ден безделници
а ний я носим още във сърцата...