Недовършено е
всичко зная..
Съвършенството
е скрито в нас.
Пада мрак над
светлата ми стая,.
Но не свършва
всичко в този час!
Това с особена
сила важи за малкия град. И Разград не прави изключение. Литературните зевзеци
и тук се посрещат много по-добре от авторите, които правят дълбока литература.
Макар и еднодневна, пошлата литература като чалгата контролира масата и това
винаги е било така.
На фона на тези мои разсъждения бих искал да
Ви припомня за един силен, но не много известен поет в Разград. Много малко
хора познават творчеството, което той създаде. Много малко хора въобще са го
чели и са вниквали в неговият поетичен свят. Сега, когато се навършва една
година от неговата кончина, искам да Ви припомня за него.
Величко Енев
създаде една нетрадиционна и съвсем своеобразна поезия, която не бе оценена по
достойнство. Със скромния си, неефектен, умишлено неафиширан живот и с
модерната си поезия той не се наложи на местната и национална литературна
сцена. Обратно. Той избягваше всички възможности да влезе под прожекторите.
Странеше от всички и от всичко, в което виждаше светска суета. Смяташе, че
силата на словото има достатъчна мощ само да избие. О, санкта симплицитас! И
днес, когато този литературен мохикан (великан)
вече го няма, ние му оставаме длъжници.
Не го четем и
рядко се сещаме за него, а кой знае, може наистина времето да потърси именно
неговото слово и да го изрови от забвението. Може!
Автор: Пламен ПАНЧЕВ, в-к Екип 7 гр. Разград (17.01.2020 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар