ВЕЛИЧКО ЕНЕВ - СТРАННИЯТ ПОЕТ НА РАЗГРАД

Недовършено е всичко зная..
Съвършенството е скрито в нас.
Пада мрак над светлата ми стая,.
Но не свършва всичко в този час!

Литературния егоизъм не е ново явление. Писателите знаят, че популярността е най-важното нещо, което трябва да постигнат, за да бъдат четени. Различни са начините, които избират те, за да я добият. Едни избират скандалния път на шумните пиянски оргии и компании. Други – пикантериите и пусканиците около личния си живот. Трети – острия злободневен сатиричен език, който понякога е присъщ и естествен, но понякога просто създава изкуствена представа за смелост. Четвърти – номенклатурната стълбица на властта. Всичко това води до безмилостно експлоатиране на малкото литературно пространство и задушаване на другите имена.

Това с особена сила важи за малкия град. И Разград не прави изключение. Литературните зевзеци и тук се посрещат много по-добре от авторите, които правят дълбока литература. Макар и еднодневна, пошлата литература като чалгата контролира масата и това винаги е било така.

На фона на тези мои разсъждения бих искал да Ви припомня за един силен, но не много известен поет в Разград. Много малко хора познават творчеството, което той създаде. Много малко хора въобще са го чели и са вниквали в неговият поетичен свят. Сега, когато се навършва една година от неговата кончина, искам да Ви припомня за него.

Величко Енев създаде една нетрадиционна и съвсем своеобразна поезия, която не бе оценена по достойнство. Със скромния си, неефектен, умишлено неафиширан живот и с модерната си поезия той не се наложи на местната и национална литературна сцена. Обратно. Той избягваше всички възможности да влезе под прожекторите. Странеше от всички и от всичко, в което виждаше светска суета. Смяташе, че силата на словото има достатъчна мощ само да избие. О, санкта симплицитас! И днес, когато този литературен мохикан (великан) вече го няма, ние му оставаме длъжници.

Не го четем и рядко се сещаме за него, а кой знае, може наистина времето да потърси именно неговото слово и да го изрови от забвението. Може!


Автор: Пламен ПАНЧЕВ, в-к Екип 7 гр. Разград (17.01.2020 г.)


Няма коментари:

Публикуване на коментар