Вземам
шепа пръст. Вглеждам се в нея.
Тук
си...
Тръгвам
рано – сред росни поляни.
Сред
погледи раждащи слънце.
Тук
си...
С
цвят ябълков кича косите на
Свойто
момиче.
Тук си...
Тук си...
Кротко
присядам край плоча паметна
и слушам дълго шепота тих на тревите
Тук си...
Тук си...
Ставам,
внезапно усетил някаква сила
и се спускам към теб – устремен и крилат,
орел
почуствал вис, птица с песен в сърцето неписана.
Вървя
и те чувствам, тъй както ритъма на сърцето си.
Тук
си...
1976 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар