12.1.19

ПРИСЪСТВИЕ

В ПАМЕТ НА МАЙКА МИ

Слаби са думите – не достигат.
Всичко е сухо – на книга.
Само сърцето е паметно.
Няма те майко, няма те...

Пътища в мене се вият
сам се превръщам в пътека.
Няма къде да отида,
за да намеря утеха...

Песен ли пиша – плача ли,
сълзите в думи превръщам
и по пътеките крачейки
пак при теб ще се връщам...


1987 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар