Слаби
са думите – не достигат.
Всичко
е сухо – на книга.
Само
сърцето е паметно.
Няма
те майко, няма те...
Пътища
в мене се вият
сам
се превръщам в пътека.
Няма
къде да отида,
за
да намеря утеха...
Песен
ли пиша – плача ли,
сълзите
в думи превръщам
и
по пътеките крачейки
пак
при теб ще се връщам...
1987 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар