...И му казаха да влезе в златната река и колкото злато полепне по дрехите му да остане за него.
И влезе човекът и целият заблестя като слънце и прекоси реката и реши да излиза.Но дрехите му тежаха от наслоеното злато...А брегът беше хлъзгав.И дълго се мъчи човекът.И остана без сили.И смътно осъзна, че златото сила не дава и си остана в реката...
И се сля със златото в нея.
А реката продължи да тече.И да съблазнява...
بقلم: فيليتشكو نيديلتشيف- بلغاريا
ترجمة: د.عبدالرحمن أقرع- فلسطين
وقالوا له : أن يغطس في النهر الذهبي ، وكل ما التصق بملابسهِ من ذهبٍ فهو له
فألقى بنفسه في النهر وشعَّ بأكملهِ كالشمس ، وعبر النهر قبل أن يقرر الخروج ، بيد أن ملابسه كانت ثقيلة لما علق بها من ذهب ، أما أرض الضفةِ فكانت زلقة ..لذا بذل الانسان جهده لوقت طويل كي يخرج من النهر الى الضفة حتى خارت قواه، وأدرك بعد لأيٍ أن الذهب لا يمنح القوة فظل في النهر ثم التصق بالذهب وغرق ..
وواصل النهر الجريان والغواية معاً
...
Превод д-р Акра
Няма коментари:
Публикуване на коментар