С теб,в безводната ,солена равнина
ни събра куража да копаем кладенец...
Пукаше от жажда земната кора,
падаха безмълвно птички алени...
В нас отправили очите си врати
хората очакваха водата хищно...
Аз копаех упорито,а пък ти
им говореше за бъдещия извор...
Рипна под ръцете ми желаната вода,
жадни птиците глави склониха.
Сред безводната,солена равнина,
те единствени от кладенеца пиха...
Няма коментари:
Публикуване на коментар