Мъдростта на реката,в която
небето се плиска от векове,
е скрита,далече от блясъка,
сред водата неприкосновена.
Вървя по стръмните брегове
и с поглед вълните разчитам.
Подобно на стихове са те,
и на притчи много приличит.
Разплитам кълбото навито,
и с тънките нишки на дните си
като със стълба в дълбините
се спускам към вечната истина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар