3.2.11

Махало

Като махало слънцето се люлее,
в живота ни,от изгрев до залез.
А накрая нощта ни зачерква...
И в нея потъваме бавно...

И е все едно,дали си превземал
връх,или си пълзял под небето...
Сам в себе си мериш времето,
безжалостно,със сърцето си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар