Небето -жребец необуздан,
с мълнии остри пронизва земята...
Гърчи се тя в любовен плам
и търси спасение отвсякъде...
Облаците - като диви коне,
със светкавици в копитата профучават,
де що сварят прострелват те
и изпразнили енергиите си отминават...
И като благодарност,в края
изгрява на хоризонта дъга многоцветна...
Небето уморено се протяга
и с поглед нежен към земята поглежда...
Като пролетен цвят си
и като разпалена жарава...
така необходима и важна,
и розова като мечта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар