25.1.10

Посвещение

На Н.

Аз бях прекалено прям,
а ти не разбра думите ми...
Аз не прецених възрастта ти,
а ти,искрените ми чувства...

И така,в различни посоки,
тръгнахме и все вървим...
Няма да се срещнем никога,
но и няма да се разделим...

3 коментара:

  1. Величко здравей ,стихотворението ти много ми хареса.Напомня ми за нещо,но това ,което искам да ти кажа е,че пътят на двама или повече човека не може да бъде един и същ.Тъй като самите хора са различни,иматразлична съдба,различен начин на мислене и т.н..Важното е ,че каузата им е обща,че те се борят за едно нещо но по различен начин.Да не забрявяме ,че всеки човек притежава различни таланти.Ти умееш да пишеш,но дали другият,който е до теб може.Всеки борец е индивидуален със своя начи на водене на една битка.Но имай и надежда,защото младите са още неопитни и се учат бавно.Да не забравяме,че си задават и много въпроси за света и т.н..Имай вяра живота е пред мен,обещал съм и ще го изпълня.Животът ни е различен ,но каузата ни обща.

    ОтговорИзтриване
  2. Емиле,добре е,че ти си приел стихотворението в по широк смисъл,но то е посветено на Н.,която е жена.А що се отнася до Пътя и Целта,това е вечна тема и ти като млад човек се интересуваш от поетическото послание в този аспект.Което не е толкова далеч от идеята.Бъди жив и здрав и пиши.Благодаря за досегашните коментари.

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей Величко радвам се че четеш и отговаряш на коментарите ми.Естесвено е ,когато четеш едно стихотворение или някакво друго произведение да го почустваш в себе си.Това и стана снощи ,когато го прочетох и нямаше как да не ти отговоря.Получи се и едно малко объркване тъй като имената ми са Емил Николов и това Н.някакси ме подсети,че може да става въпрос за мен.Но това е без значение,когато го пишеш и публикуваш всеки има достъп до него ,и всеки ,който го е прочел може да напише коментара си.

    ОтговорИзтриване