Ти ми гледаше със светнали очи,
и замяташе косата си небрежно...
Аз пък страдах от несбъднати мечти
и те покорявах с поглед нежно...
Но магията бе кратка и омайна,
взе душата ми и ме остави сам...
Колко време мина,ти остана тайна,
към която аз вървя като пиян...
Няма коментари:
Публикуване на коментар