Притча

Един човек тръгнал на път.И предварително знаел,че посоката на движението му ще определят сами нозете му.Така и станало.Вървял,вървял,натам накъдето го водела съдбата.Стегнал до една къщица.Пред къщицата,дърва.И старица,която ги прибира.И понеже човекът не знаел за къде е тръгнал,а бил с добро сърце,помогнал на старицата,прибрали дървата.За благодарност, тя го приютила да пренощува у тях.На другия ден,пак следвайки пътя на обувките си, човекът продължил,натам, накъдето трябвало.Не щеш ли, срещу него, банда разбойници.Поискали ли му пари.И понеже нямал, го набили.Съвзел се той от боя и продължил.А срещу него хубаво момиче.Припка си.Човекът набрал цветя от близката полянка и и ги подарил.Момичето го целунало и той много се зарадвал.Продължил.Вървял,вървял и стигнал там, където го отвели обувките му-при обущаря.Зашил ги обущаря.И понеже човекът нямал пари пренесъл един куп сухи кожи од едно място на друго и така заплатил.И когато човекът най после стигнал там където трябва,той благодар на Господ,че го е запазил жив и здрав през цялото време и цяла нощ спал непробудно.А в съвя му-всички случки,изживени по пътя.И когато той се събудил не можел да разбере-дали сънят прождължава и кое е сън и кое не е.И продължил да пътува.Без да знае накъде.И като се огледал,автгорът на тази приказка също се запитал-накъде върви и всичко това дето става с него съвн ли е илиш истина и проидължил да пише.