Притча за реката

Реката си имаше извор.Той се намираше в една дъбова гора,която само на метри нагоре преминаваше в иглолистна.Изворът беше студен и бистър.Човеколюбив балканджия беше издълбал от дъбова кора подлисник и беше го поставил на дигата на малкото вирче което през кората падаше като от водопад.Ако човек си го представяше в уголемен вид можеше да му се възхищава и да си представи дори че има и дъга.Но и без представи изворът така плирпивно бълбущкаше, че се чудя как все още нямаша край него заспали птици,зверове и тревопасни.Изворът продължаваше надолу в ручей, а после в поток, а после в дере, а след това в река, и след това се вливаше в по голяма река.Една непрекъсната подвижна лента,която нямаше спиране.Но явно изворчето започна да се харесва на случайно минаващи туристи,които замисляха,гледайки прекрасната природа,да си построят тъдява къщички.И започнаха да отбиват от ручея,от потока, от дерето, от реката и за вливане не остана вода-всичко беше разграбено още в движение.И остана бедна и самотна реката...И останаха жадни горските обитатели.И се обиди изворът.И пресъхна...А дълго още след това хората,които бяха квасили жадни устни от извора си го спомняха.А крадците на вода веднага се прехвърлиха на друг извор.Някъде наблизо...