Ти си крехката въздишка на цветето,
при целувката му с първия слънчев лъч,
ти си полъхът ласкав на тихата песен,
която вятърът носи внимателно в ръка...
Ти си магията в славеевите трели,
които, и той, не знае колко са на брой...
Ти си в стъпките, които пътуват към мен
и в които аз усещам че ще си вечно моя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар