Потърсих помощта на вятъра
за да успокои душата ми
с приспивните си песни вечер,
когато мислите ми са по Теб...
Но той подгони облаците диви,
и с мълниите им завчас
разби като планински извор
мечтите ми за тишина...
И след поройния,обилен дъжд,
в небето като мисъл чиста,
с отблясъци разцъфна изведнъж,
дъга със образ.Зная, ти си....
tia e...
ОтговорИзтриване