1
Стопява се денят,цветът му е сребрист
потъва бавно в пустия безкрай без писък...
И дълго тишината го приспива, а нощта
във люлката си топла, бъдеще му обещава...
2
Така сме свикнали с безличието на деня си,
че щом се появи промяна, става много тясно
и скромният ни мозък няма време да се готви
как" новото" в душата си, невежа, да прикотка...
3
За любовта не може дълго никой да се готви
като цунами ни връхлита тя, и като дива котка,
и срещу удара, оставени, без никаква защита
приемаме съдбата си.И всеки сам на себе си разчита...
Няма коментари:
Публикуване на коментар