ПОЕЗИЯТА КАТО ПРОЗА

Поетът всеки ден обяздва облаци пред погледите на незряща публика... Зареждай го със вярата си Господи за да прогледнат и невярващите в Чудото.. Нежно Мисля за Теб, мисли за мен. Тънка прозрачна нишка е изпрела съдбата за нашия ден. Като любовна въздишка... Ще дойда в нощта, ела през нощта... Да знаеш, че ще те чакам. По нишката тънка на любовта две сенки проблеснаха в мрака... Ти си Ти си най-точната дума, която търся непрекъснато, за да нарека с нея Любовта... Но не искам да те открия... Ти си вечерна дрезгавина и образът ти е неуловим... Само за кратко преди изгрева се появяваш като надежда... Любов Под нежната ласка на водните капки косата ти грее в рояк от звезди, тъй свежо е лицето ти, ласкави са очите. Любовта в тях искри... Погалвам косата ти ,стой така, чуй как вятърът песен припява, нека дълго да вървим под дъжда, за да усетим – в нас Дъгата изгрява... Поезията Поезията е Океан безбрежен, а кандидати за преплуване безброй и всеки сред вълните белоснежни измерва силата на мускулите свои... Ала малцина в лудите талази посоката успяват да намерят... Брегът добър е пясъкът му пази историите страшни на "успелите"... Настроение Ти пристигна усмихната, светла и добра и денят като теб се усмихна щастливо, нежни облачета около слънчевата софра се задяваха в далечината бледо синя... И пейзажът щеше да бъде още по-мил ако облачетата не се бяха скарали лудо... Блесна огън между тях и в този миг едното облаче заплака люто обидено... Въпроси Ако протестът в теб напира, а изходът му е невъзможен задавай си въпросите. Не спирай и нека отговорът им да тревожи... Въпросите, приятелю изнервен са щрихите с които бавно, но сигурно рисуваш времето, но всъщност себе си рисуваш... Избягал от безличието днешно, ти в бъдещото ще се вписваш... Задавай си въпросите горещи по тях и тебе ще разчитат... С любов Ти толкова си хубава, че от моя стих не се нуждаеш, но трябва аз да те възпея за да те има. И за да останеш... Присъда Когато делничният шум надвика самотата ти и страстите ти се разпалват от монетен звън приготвяй си въпросите, зареждай съвестта си и съд за себе си организирай, честно, сам... Води процеса бавно, трудно и мъчително и в нощите си ,леки досега, бъди безмилостен издай присъдата над себе си и справедливо я изпълнявай...За да оставиш честно име... Портретът Човекът рухва бавно в своето легло, кой пътя му е проследил за да каже нещо вярно за тихите усилия да прави все на някого добро: човекът влиза във съня си но сърцето му е празно... В деня си той рисуваше със крачки своя образ но все не можеше да удържи посоката си вярна, че много бяха силни ветровете, все започваше от погледа. И все не можеше докрай да го изкара... Стои портретът му пред нас все още недовършен, говори с нас човекът, думите му го разкриват ясно, а ний се щураме край него, пречейки му най-усърдно да се представи истински. И се изгубваме в деня си Март Женско време- непостоянно и зло всеотдайно и нежно. Лукаво... Всичко лошо и всичко добро сбрано в едно женско начало... В очите с любов, а във сърцето с други чувства измъчва се Тя... Да обичаме силно жената додето, владее я още към нас любовта... Човекът носи смляното брашно в чувала, и търси някой хляб да му омеси, пещта в сърцето си разпаля, и в него ще го изпече разбира се... дъхтящите сомуни ще са скромни, и ще нахрани бавно челядта си.. Ще събере трохите златни с длан и към птиците с любов ще ги изпрати... На Теб Приеми че сме само двама на ракетата наречена Земя, летим сред Космоса примамени от тайнствената му неяснота... А нима сега не сме само двама на ракетата наречена Любов подмамени от една измама, че всичко в нас ще бъде ново... Ще остареем, знаем прекрасно, а Космосът ще си остане нов, с тайствената си неясност със съблазнителния си зов... А във сърцата ни, старите дано остане малко любов, за да си лекуваме раните с балсама наречен добро... За мъдростта За храброст не говори храбрият, гладът на бедния в очите му се крие за можещия няма зли прегради, за мъдрия, врагът е той самият.. Стихът ми Стихът ми е капка росна, събрал е невъзможния свят... Достатъчно е да го докоснеш за да му усетиш крехкостта.. Твоите очи Твоите очи са небето ми и с Теб се чувствам спокоен... Дори когато си гневна дъждът ти словесен ме отморява...