Стихотворения

Поетът всеки ден обяздва облаци
пред погледите на незряща публика...
Зареждай го със вярата си Господи
за да прогледнат и невярващите в Чудото..





Нежно

Мисля за Теб, мисли за мен.
Тънка прозрачна нишка
е изпрела съдбата за нашия ден.
Като любовна въздишка...

Ще дойда в нощта, ела през нощта...
Да знаеш, че ще те чакам.
По нишката тънка на любовта
две сенки проблеснаха в мрака...

Ти си

Ти си най-точната дума,
която търся непрекъснато,
за да нарека с нея Любовта...
Но не искам да те открия...
Ти си вечерна дрезгавина
и образът ти е неуловим...

Само за кратко преди изгрева
се появяваш като надежда...


Любов

Под нежната ласка на водните капки
косата ти грее в рояк от звезди,
тъй свежо е лицето ти, ласкави
са очите. Любовта в тях искри...

Погалвам косата ти ,стой така,
чуй как вятърът песен припява,
нека дълго да вървим под дъжда,
за да усетим – в нас Дъгата изгрява...



Поезията

Поезията е Океан безбрежен,
а кандидати за преплуване безброй
и всеки сред вълните белоснежни
измерва силата на мускулите свои...

Ала малцина в лудите талази
посоката успяват да намерят...
Брегът добър е пясъкът му пази
историите страшни на "успелите"...

Настроение

Ти пристигна усмихната, светла и добра
и денят като теб се усмихна щастливо,
нежни облачета около слънчевата софра
се задяваха в далечината бледо синя...

И пейзажът щеше да бъде още по-мил
ако облачетата не се бяха скарали лудо...
Блесна огън между тях и в този миг
едното облаче заплака люто обидено...


Въпроси

Ако протестът в теб напира,
а изходът му е невъзможен
задавай си въпросите. Не спирай
и нека отговорът им да тревожи...

Въпросите, приятелю изнервен
са щрихите с които бавно,
но сигурно рисуваш времето,
но всъщност себе си рисуваш...

Избягал от безличието днешно,
ти в бъдещото ще се вписваш...
Задавай си въпросите горещи
по тях и тебе ще разчитат...

С любов

Ти толкова си хубава, че
от моя стих не се нуждаеш,
но трябва аз да те възпея
за да те има. И за да останеш...

Присъда

Когато делничният шум надвика самотата ти
и страстите ти се разпалват от монетен звън
приготвяй си въпросите, зареждай съвестта си
и съд за себе си организирай, честно, сам...

Води процеса бавно, трудно и мъчително
и в нощите си ,леки досега, бъди безмилостен
издай присъдата над себе си и справедливо
я изпълнявай...За да оставиш честно име...


Портретът

Човекът рухва бавно в своето легло,
кой пътя му е проследил за да каже нещо вярно
за тихите усилия да прави все на някого добро:
човекът влиза във съня си но сърцето му е празно...

В деня си той рисуваше със крачки своя образ
но все не можеше да удържи посоката си вярна,
че много бяха силни ветровете, все започваше
от погледа. И все не можеше докрай да го изкара...

Стои портретът му пред нас все още недовършен,
говори с нас човекът, думите му го разкриват ясно,
а ний се щураме край него, пречейки му най-усърдно
да се представи истински. И се изгубваме в деня си


Март

Женско време- непостоянно и зло
всеотдайно и нежно. Лукаво...
Всичко лошо и всичко добро
сбрано в едно женско начало...

В очите с любов, а във сърцето
с други чувства измъчва се Тя...
Да обичаме силно жената додето,
владее я още към нас любовта...

Човекът носи

смляното брашно в чувала,
и търси някой хляб да му омеси,
пещта в сърцето си разпаля,
и в него ще го изпече разбира се...

дъхтящите сомуни ще са скромни,
и ще нахрани бавно челядта си..
Ще събере трохите златни с длан и
към птиците с любов ще ги изпрати...


На Теб

Приеми че сме само двама
на ракетата наречена Земя,
летим сред Космоса примамени
от тайнствената му неяснота...

А нима сега не сме само двама
на ракетата наречена Любов
подмамени от една измама,
че всичко в нас ще бъде ново...

Ще остареем, знаем прекрасно,
а Космосът ще си остане нов,
с тайствената си неясност
със съблазнителния си зов...

А във сърцата ни, старите
дано остане малко любов,
за да си лекуваме раните
с балсама наречен добро...

За мъдростта

За храброст не говори храбрият,
гладът на бедния в очите му се крие
за можещия няма зли прегради,
за мъдрия, врагът е той самият..


Стихът ми


Стихът ми е капка росна,
събрал е невъзможния свят...
Достатъчно е да го докоснеш
за да му усетиш крехкостта..


Твоите очи

Твоите очи са небето ми
и с Теб се чувствам спокоен...
Дори когато си гневна
дъждът ти словесен ме отморява...