РЕКА

Забравяме, загледани в себе си,
за пътя, който водеше към връх.
Увлечени от делничните ребуси,
потече бавно дръзката ни кръв.
На топло край имотите се свиваме
И мерим ръст със служба и с власт,
Зад нечии гръб при буря се укриваме
И вярваме – ще мине и без нас.

Загледани в себе си, забравяме небето
и зелените му блясъци.
Забравени, в себе си оставаме - като река
погълната от пясъци...


Няма коментари:

Публикуване на коментар