Забравяме,
загледани в себе си,
за
пътя, който водеше към връх.
Увлечени
от делничните ребуси,
потече
бавно дръзката ни кръв.
На
топло край имотите се свиваме
И
мерим ръст със служба и с власт,
Зад
нечии гръб при буря се укриваме
И
вярваме – ще мине и без нас.
Загледани
в себе си, забравяме небето
и
зелените му блясъци.
Забравени,
в себе си оставаме - като река
погълната
от пясъци...
Няма коментари:
Публикуване на коментар