ВРЕМЕНА

Когато и последната усмивка
се стопи върху лицето на дете,
а старицата върви,подритвана,
от безразличието на тълпите...

И когато поетът събира думите,
разпилени от бурята на деня,
а по улиците, вместо влюбени,
върлува, озверен гневът...

Тогава идва краят на Времето,
и видът му е сиво безличен...
В душите ни, нахлува течение,
което към ръба ни повлича...