На брега

Като протрита дреха и
престаряла къща,
е лодката,изхвърлена
на брега
и подобно на очи
са дупките,зейнали
по нейното дъно.които
през наслоените водорасли
се взират в небето...
А морето гали с вълните си
лодката и тя заспива
сред пясъка,напоен със спомени...