И така катто самоуверено си мълчим
и крачим от връх на връх,
невидимо времето ни заличава
и неусетно разбираме,
че сме си все в подножието...
и крачим от връх на връх,
невидимо времето ни заличава
и неусетно разбираме,
че сме си все в подножието...
Няма коментари:
Публикуване на коментар