Когато абсурдът стане всекидневие
приключва нуждата от прозрения...
Любовта не е нещо изгубено,че да
го намериш.Тя е тежко заболяване...
Тъй както си вървиш и ненадейно
се замисляш,защо ти е всичко това...
И какво от това,че си постигнал своята
цел,това ще нахрани ли ближния ти...
Толкова си малък,че не осъзнаваш,
колко си жалък в очите на слепите...
приключва нуждата от прозрения...
Любовта не е нещо изгубено,че да
го намериш.Тя е тежко заболяване...
Тъй както си вървиш и ненадейно
се замисляш,защо ти е всичко това...
И какво от това,че си постигнал своята
цел,това ще нахрани ли ближния ти...
Толкова си малък,че не осъзнаваш,
колко си жалък в очите на слепите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар