Камъкът

Животът, хлапак неразумен,
чупи стъклата и бяга,
стопанинът дълго мърмори
и оправя прозореца...
След време хлапакът е този,
който ругае рушителя
и тъй до безкрайност...
Добре е че все още с камъка
се чупят само стъклата...