На пристан

Старците,като лодки разсъхнати,
с ръждясалите гривни на спомена
са завързани за пейката,
/пристанище с мостик прогнил/...
И само вятърът хладен
ги спохожда вечер
за да им припомни
че са все още живи....

Хайку



Величко Енев

1

Небесни врати

Предчувствие за пролет

Опит за летеж...



2



Речни брегове

Безмълвен талвег бърза

Житейска мъдрост



3



Пъпките пукат

Ухание цветисто

Пчелите сладки



4



Далечно небе

Кротък дъжд се разхожда

Зелена утрин



5



Хоризонтът сляп

Хълмовете се смеят

Ниски върхове



6



Звезден светлопад

Небето сиромашко

Земна досада



7



Часовников звън

Мравките забързани

Мараня душна



8



Куха тишина

Камбанен звън далечен

Земята плаче



9



Вятърът силен

В небето светкавици

Върхът трепери



10



Паднали листа

Деца малки играят

Вятърът плаче