1.Стои Иван на двора и мисли.А край него животът си тече и никой не знае какви въпроси като врабчета подскачат в главата му.Защо,си казва Иван,се ражда човек,като ще умре,защо ги гледам тези живинки в двора,като ще ги изядем с жената и децата,защо слънцето изгрява като ще залезе,защо трябва да работя като някой живее и без да работи.И още по страшни мисли му идват в главата,като светкавици.Ами така както си стои,вземе внезапно че умре.За какво е било всичко това,дето досега се е бъхтал.А кокошките идват при него и кълват от ръцете му.А петелът дори се качва на рамото му и изкукуригва.Божии твари, те знаят колко добър стопанин имат и затуй му се качват на гланата.Идва жена му и му се скарва,че толкова време вече как стои айляк и гледа като препариран.Иван спира да мисли и се захваща за работа.Туй жените могат само да пречат на мъжа да мисли...
2.Детето се катери толкова време,охлузи ръцете си,скъса панталонките си,изподра краката си.И за какво,да стигне до гнездото,високо в клоните на дървото за да вземе яйцата на птичето и да замеря кокошките с тях.Извод:Толкова усилия полагаме понякога и за какво- да направим зло някому.А понякога дори и не осъзнаваме,че сме му направили зло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар