Застинал плач-дърво без корен,
и вятър коравосърдечно бродещ,
сред цветове,в които уморено,
пчела в съня си търси спомени...
Подгизнал стон-сред кухи суховеи,
и крясък на далечен динозавър...
Тежи небето.Луд някакъв се смее,
и забавлява свраките и враните...
Няма коментари:
Публикуване на коментар