През Времето и през Пространството
бърза моята мисъл към Теб.
Като влюбени птици ще странстваме
из лабиринтите на небето...
Да те забравя не мога,а да те търся е безсмислено,
живея в тревога,тъй както без слънце полето пшеничено,
и пращам по вятъра писма до някъде където си ти,
но ти си заета,и връщат се писмата ми без новини...
Няма те.И това го знае вятърът,
и тревата и щурците даже,
няма те,припява тъй важен,
скорецът,който рядко се явява...
А къде си.И ти сама не знаеш...
Много станаха твоите волности...
Но ти си горда,и не признаваш,
че си сгрешила.Ти си свободна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар