Денят като петел тресе крилата си,
за малко да ги счупи
върху стобора на минутите.
Накацали –
задрямалите часове се будят
и хукват по дърветата и стелят розови
и бели цветове като памук.
А крехката дотук и нежна тишина припуква
от пъпките на цветовете,
които бързат да прогледнат – през процепа
на призрачните чашки.
Изгрев е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар