И когато житейският вятър безстрастно,
отвее лековатото от дните ни,
а вълните в реката завинаги изтласкат
събираната, с години, мътилка,
с учудване детско,и усмивки чисти,
ще открием за радост и удовлетворение,
че си е струвало да бъдем идеалисти
и щедри,а не да живеем само за себе си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар