28.7.09

Изкачване

Без дъх си,към Високо небе,
а земята те дърпа безжалостно,
за малко решаваш да спреш,
и вече усещаш,че си изостанал...

Едничката мисъл,като пчела,
в главата ти бучи и напира,
да вървиш и да стигнеш дотам,
до където,Бог те е програмирал...

Няма коментари:

Публикуване на коментар