Денят,като подвижна лудница,
под безразличното небе,
подобно вълк от глутница,
преследва жертвата си-мен...
Но аз не търся тук прикритие
и сред безкрайното поле,
обречено,напук се скитам
защото знам,че ще се мре...
И победил страха си,сам
към глутницата се отправям,
Ше ме разкъсат дните,знам,
но в тях,аз себе си,оставям...
Няма коментари:
Публикуване на коментар