Краят на илюзиите

Оптимизмът е характерен за началото на човешкия живот.Бъдещето е пред теб.Имаш мечти.Стремиш се с крилата на порива към тях.Всичките си възможности-духовни и физически, мобилизираш,организираш и насочваш към постигане на целите си.А нима животът ни, не е един път по който вървиш с определена цел.Може този път да криволичи,да е прав, да е стръмен,но е път, и целта е някъде далеч, напред.Но с изминаването на пътя и с дотистигането на някои от целите-темпото спада,големите очаквания се ограничават и накрая разбираш,че е останало само едно просто живеене,с което осмисляш живота си.Горе-долу така стана и с нашия преход:в началото ентусиазъм,след това осъзнаване и накарая илюзиите свършиха.И с любовта е така...