17.3.09

Пътека

Думите с които пътувам към теб
са като стъпки от горска пътека,
провират се между високи дървета
за да стигнат до поляна с цветя...

Сред цветята ухайни грееш ти
но пътеката все още пътува...
Стъпките непослушни към друга
полянка май ще завият.Усещам...

4 коментара:

  1. dumi...vchera edni...dnes drugi...
    utre...ne se znae...
    a istinata...kade li e...

    ОтговорИзтриване
  2. Истината е там някъде...Всъщност какво е истина.Дори и ти не си истина...Постави се на моето място и ще ме разбереш.Как да ти говоря сериозно като дори не знам с кого разговарям.Пиша напосоки,белки улуча нещо???А що се отнася до последното стихо то е провокация.Това което ми трябваще да разбера-разбрах.Но още не съм стопроцентово убеден.Бъди жива и здрава.Ценя последователността и интелигентността ти.

    ОтговорИзтриване
  3. а az tolkova haresvax tezi stihove...

    ОтговорИзтриване
  4. Ако съм те разочаровал с нещо,моля за извинение.Винаги съм бил коректен и толерантен.

    ОтговорИзтриване