Разплисква се добрината като мляко носено от дете,
което е изпратено от майка си, до съседите с кравата...
Тъй живота си разплискваме непрекъснато и мечтаем
за деня в който ще се подредим...И пристига краят.
Лечението на Злото е в магарешките тръни,
в бодлите на елите и в облаците начумерени...
Върви човекът,подсвирква си нещо наум
а тръните му пречат за да се съсредоточи...
И се завърта седмицата
като главата на пияница...
Опиянени сме всички
и пропускаме най-важното..
Съботата бързо изтича
като детството- през очите ни...
Дълго се търсим в неделята,
в понеделник, вече съжаляваме...
Петъкът- напет Петър,
за съботата се докарва...
Като паун стъпва леко
и перата си разперва...
Срядата е сива посредственост,
която мечтае за цвят...
Идва четвъртъкът, чевръст
спасителят във ръжта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар