4.9.08

Редове...

Аз съм твоето мечтано небе,
а ти присъстваеш като идея...
И те Има в моите стихове
като образ,чрез който живея...


Голобоса си и дори босогола,
същински си див екстаз.
И нека с теб да се главоболят
голобосите ти читатели...

Мъчителите си да мъчиш
е най-голямото мъчение.
Мъчи ги със стихове мъчни
и мъченето да им е отмъщение...

В колесницата на дъгата
са впрегнати огнени коне...
Още миг и те ще излетят
там където ги позовеш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар