От очите,през тръпката подлудяваща,
по пътя на ръцете към косата ти мека
аз те откривам със сърцето си страдащо
и ти оставаш в мисълта ми като пътека...
И ще те нося в деня си тревожнокрасив,
ти ще ми бъдеш посоката вярна и светла,
ще вървя с Теб през света ,възпитан и див.
Ще ни има,защото във любов сме обречени...
Няма коментари:
Публикуване на коментар